„Зад една затворена врата“

Стълбището, дворът и вътрешните пространства на сградата са използвани като сцена, върху която се развива визуален диалог между миналото и настоящето. Исторически фотографии от Лозенец са поставени в контекста на съвременно изкуство – скулптури, инсталации и визуални намеси, които разширяват начина, по който възприемаме градската памет.

Проектът изследва идеята, че средата, в която живеем, не е просто фон, а активен участник в историята – място, където миналото, настоящето и бъдещето съществуват едновременно.

Инициативата започва с възстановяването на входното пространство на сградата, при което основната цел е да бъдат съхранени оригиналните архитектурни елементи и модернистичният характер на сградата. Вместо ремонтът да заличи следите на времето, той се превръща в отправна точка за нов разказ – за паметта на мястото и за хората, които са го обитавали през различните епохи.

От тази идея се ражда изложбата „Зад една затворена врата“, чието откриване се състоя на 16.06.2024 год. Тя е постоянна експозиция, която представя архивни фотографии от квартал Лозенец. Снимките не са подредени като традиционна музейна колекция, а са интегрирани в архитектурата на сградата. Така всяко изкачване по стълбите се превръща в своеобразно пътуване през историята на квартала – от неговото застрояване и първите семейни къщи до промените, настъпили през десетилетията.

Изложбата поставя въпроса как съвременният град може да пази своята памет извън институционалните пространства. Вместо да бъде затворена в музей или архив, историята се връща там, където принадлежи – в самата градска тъкан, сред хората, които ежедневно съжителстват с нея.

Откриването на проекта разширява тази идея и извън интериора на сградата. Дворното пространство е преобразено във временна галерия на открито, където скулптурите на д-р Михаела Каменова създават нов пласт във визуалния разказ. Едновременно с това артистичната намеса на Мартин Енев и Мартина Боборачка вдъхва нов живот на стара постройка в двора, превръщайки я в художествен обект, който свързва историята на мястото със съвременните форми на изразяване.

По този начин различните пространства – входът, стълбището, дворът и сградата като цяло – престават да бъдат просто архитектурна среда. Те се превръщат в участници в изложбата, а посетителят не просто разглежда експонати, а преминава през преживяване, в което историята се разкрива постепенно чрез движение, светлина, материали и спомени.

Проектът е реализиран от „Ликът на София“, като включва като партньори живущите в сградата, изследователи, художници и доброволци, които обединяват усилията си около идеята, че опазването на културното наследство не е единствено институционална задача, а процес, в който местните общности имат водеща роля. Именно те могат да превърнат привидно обикновени места в пространства със силна културна стойност.

Сред гостите на откриването бяха представители на културния и обществения живот, изследователи на историята на София, архитекти, журналисти, жители на квартала и десетки приятели на инициативата. Събитието показа, че интересът към градската история не се изчерпва с архивите – той намира своя естествен дом в кварталите, сградите и хората, които продължават да пазят паметта за тях.

Този проект е част от мисията на „Ликът на София“ да популяризира архитектурното и културното наследство на столицата чрез нови форми на представяне, които срещат историята със съвременното изкуство и активното участие на общността. Той предлага модел за това как една жилищна сграда може да се превърне в място за култура, образование и диалог – без да губи своята първоначална функция, а напротив, като я обогатява.

„Зад една затворена врата“ показва, че градската памет не съществува единствено в архивите. Тя живее в домовете, по стълбищата, зад фасадите и в личните истории на хората. Когато тези истории бъдат събрани, съхранени и споделени, градът започва да разказва сам за себе си.