Проект · 04.10.2025
02 AI видео · Музика · Пространство

„Жените на Лозенец – Миналото среща настоящето“

Видео, музика и пространство в едно цялостно преживяване, посветено на три жени от историята на Лозенец. Чрез изкуствен интелект техните образи и гласове са „съживени" — представени през художествен прочит, вдъхновен от реални архиви.

Проектът съчетава видео, музика и пространство в едно цялостно преживяване, посветено на три жени, свързани с историята на Лозенец.

Историята на един град не се съхранява единствено в неговите сгради, улици и архиви. Тя живее и в хората – в техните съдби, избори и начина, по който са променяли средата около себе си. Именно тази идея стои в основата на проекта „Жените на Лозенец – Миналото среща настоящето“ – аудио-визуално преживяване, което съчетава кино, музика, фотография, архитектура и нови технологии, за да разкаже истории, останали извън традиционния исторически разказ.

Проектът поставя във фокуса три жени, свързани с историята на квартал Лозенец и културната памет на София. Вдъхновени от архивни документи, фотографии, публикации и реални биографични факти, техните образи са пресъздадени чрез изкуствен интелект. Това не е опит историята да бъде възпроизведена буквално, а художествена интерпретация, която използва съвременните технологии като способ за разказване на миналото. Така зрителят не просто научава исторически факти, а среща личности, чиито гласове сякаш отново намират място в съвременния град.

Основната идея на проекта е, че културното наследство не е статична памет. То може да бъде преживяно по нов начин, когато традицията и технологиите работят заедно. Изкуственият интелект тук не заменя историята, а се превръща в средство за нейното по-дълбоко възприемане – мост между поколенията, който позволява на миналото да говори на езика на настоящето.

Сценарият и художествената интерпретация на историите са дело на Боряна Нейкова, която превръща архивните сведения в интимни човешки разкази. Вместо биографични справки, видеото предлага среща с емоции, спомени и вътрешни монолози, които карат зрителя да почувства тези личности като свои съвременници.

Концепцията и монтажът са разработени от Мария Чакърова, която изгражда цялостната драматургия на проекта. Филмовият разказ, визуалният език и пространственото преживяване са замислени като едно цяло, в което отделните елементи се допълват и водят публиката през различни пластове на паметта.

Но преживяването не приключва с прожекцията…

Премиерното представяне в Къщата на София – домът на голямата българска актриса Адриана Будевска, който днес функционира като пространство за култура и изложби – превърна самото място в част от разказа. Изборът на тази сграда не е случаен. Архитектурата, интериорът и историческата атмосфера естествено пренасят посетителите в началото на XX век и превръщат пространството в жив декор на историите, където самата Адриана Будевска разказва своята ситория.

Събитието беше замислено като цялостно потапяне в духа на времето.

Още с влизането си гостите попадаха в среда, която ги откъсваше от ежедневието. Фотографската изложба „Жените на Лозенец днес“, заснета от Бебо Халваджиян и Явор Константинов, представяше съвременните лица на квартала. Така миналото и настоящето заставаха едно до друго – не като противоположности, а като естествено продължение на една и съща история.

Между отделните филмови разкази на жените от миналото, пианистът Ники Захариев изпълняваше на живо своите авторски произведения „Майчина земя“, „Български дух“ и „Нов свят с любов“. Музиката не беше фон, а самостоятелен разказвач – момент за размисъл, пауза между историите и емоционална връзка между тях.

Дори най-малките детайли бяха подчинени на идеята за цялостно преживяване. Атмосферата, интериорът и ретро кетърингът бяха внимателно подбрани, за да пресъздадат усещането за епохата. Целта не беше просто да се организира културно събитие, а посетителите да почувстват, макар и за кратко, че са прекрачили прага на друго време.

В основата на проекта стои убеждението, че историята не се състои само от големите събития и известните личности. Тя се изгражда от хората, които със своя труд, талант, грижа и ежедневни избори оформят характера на едно място. Жените винаги са били част от този процес – като творци, интелектуалци, общественици, майки, предприемачи и пазители на културната памет. Техните истории често остават по-слабо разказани, въпреки че са неразделна част от развитието на обществото.

Историята на Лозенец е създадена както от жените, така и от мъжете, от семействата, съседите, учителите, артистите, архитектите и предприемачите, които заедно са оформили духа на квартала. Когато разказваме  историите на едните, ние всъщност допълваме общия разказ за всички.

Именно затова проектът „Жените на Лозенец – Миналото среща настоящето“ не е само поглед назад. Той е покана да се замислим какви истории оставяме след себе си днес. Какво ще разказват следващите поколения за нашето време? Кои лица ще останат в паметта на квартала? И как можем да използваме новите технологии не за да заменят миналото, а за да ни помогнат да го разберем по-добре.

Този проект е част от мисията на „Ликът на София“ да съхранява културната памет на столицата чрез съвременни форми на разказване – такива, които съчетават архивите с изкуството, технологиите с човешките истории и историческите пространства с живота, който продължава да ги изпълва.

Защото градът не е просто съвкупност от сгради.

Градът е памет.

А паметта оживява тогава, когато има кой да я разказва.

Адриана Будевска — скица
Ирина Тасева — скица
Пенка Касабова — скица
Видео
„Жените на Лозенец – Миналото среща настоящето“
Адриана Будевска — скица
Ирина Тасева — скица
Пенка Касабова — скица
Историческата личност

Жените на Лозенец

Адриана Будевска, Ирина Тасева и Пенка Касабова – три жени, чиито истории са вплетени в историята на квартал Лозенец. Представени чрез AI-генерирано аудио-визуално пътешествие.

Видеата, които генерираме, са художествена интерпретация, генерирани с помощта на изкуствен интелект, не претендират за пълна историческа автентичност и са създадени от сдружение „Ликът на София".